Мария Благоева
„Свобода в думите“ :
разговор с Мария Благоева
Интервю на Веселин Маринов
Тя е млада, емоционална и талантлива. Вдъхновена от детството, от обичта към майка си и от красотата на морето, Мария Благоева вече уверено крачи по своя творчески път. Нейните стихове носят искреност, чистота и стремеж да докоснат най-фините струни в душата на читателя. Срещаме я, за да поговорим за първите ѝ стъпки в писането, вдъхновенията, трудностите пред младите автори и мечтите ѝ за бъдещето.
Веселин Маринов: Мария, как се роди любовта ти към писането?
Мария Благоева: Любовта ми към писането е с мен, откато се помня. Още като дете сядах и започвах да пиша.
В. М.: Спомняш ли си първия текст, който ти беше наистина важен?
М. Б.: Не помня конкретно първия, но още като малка обичах да пиша за мама. Тя винаги ме е вдъхновявала. И до днес повечето ми стихове са посветени на нея.
В. М.: Какво най-често те вдъхновява днес?
М. Б.: Много често вдъхновението идва от разговорите с баба ми. Дори когато съм заета и не ми остава време за поезия, тя винаги намира начин да ме върне към думите.
В. М.: Имаш ли определен ритуал, когато сядаш да пишеш?
М. Б.: Имам малък ритуал, но най-често римите сами идват в главата ми и аз просто ги записвам.
В. М.: По-лесно ли ти е да започнеш нова история или да завършиш вече започната?
М. Б.: Обичам да започвам нови текстове, но често ги оставям недовършени. Интересното е, че когато се върна към тях по-късно, тогава се получават най-красивите ми творби.
В. М.: Как би описала стила си на писане?
М. Б.: Аз съм много емоционален човек. Стремя се творбите ми да докоснат най-тънката струна у читателя. За мен поезията е рисуване на картини с думи – съчетание на размисъл, емоция и връзка с природата и със самия себе си.
В. М.: Виждаш ли се повече като разказвач или като наблюдател на живота?
М. Б.: И двете. Чрез наблюденията си от живота аз разказвам истории, а историите ми често са родени от лични преживявания.
В. М.: Кои автори са ти повлияли най-силно?
М. Б.: Христо Фотев. Имам слабост към морето, а неговата морска и любовна лирика е неповторима. В стиховете му тъгата, копнежът и споменът са изразени изключително силно. Любимо ми стихотворение е „Колко си хубава!…“
В. М.: С какви трудности се сблъсква един млад писател днес?
М. Б.: Много са. Вече дори изкуствен интелект пише произведения, и често си задаваме въпроса: има ли още хора, които се интересуват от поезия?
В. М.: Как реагираш на критиката?
М. Б.: С усмивка.
В. М.: Къде се виждаш като писател след пет години?
М. Б.: Виждам се като студент, следващ мечтаната си професия, и със сигурност – все още пишеща. Надявам се дотогава да имам и собствена книга.
В. М.: Ако трябва да опишеш писателското си пътуване с една дума?
М. Б.: Свобода.
В. М.: Какво би казала на младите хора, които искат да пишат, но се страхуват да започнат?
М. Б.: Давайте! Дръжайте смело! Писането и изливането на емоции чрез думи е нещо изключително красиво. Не се страхувайте от провал или критика – всичко си заслужава.
Мария Благоева е едно от онези нови имена, които ни напомнят, че поезията е жива. Тя не просто пише стихове – тя ги изживява, превръщайки ги в малки вселени от чувства, картини и истини.