Тошо Дончев

В рубриката „Творец в странство“ ще представяме по един наш творец, който живее и твори в чужбина.

В първия ни брой съвсем заслужено отделяме това почетно място на една от знаменитостите в съвременната ни литература – г-н Тошо Дончев!

Творец със завидна биография, която едва ли ще съберем в няколкото реда днес, но поне ще опитаме, Тошо Дончев е писател, преводач, социолог, член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. – на Съюза на българските писатели. Роден е в Будапеща през 1944 г. Следва в Будапеща и София, защитава докторската си дисертация в Института по социология към БАН (1984). Председател е на Българското републиканско самоуправление (1995-1998) и на Управлението за национални и етнически малцинства (1998-2000). През 1991 г. основава списание „Хемус“. Директор е на Унгарския културен институт в София (2011-2014). На български език са издадени пет негови книги: „Българи от ново време“, 2000, „Прокълнатото щастие на леля Ица“, 2008, „Вълчи вой-кучи лай“, 2012, „Умната! Или петте правила на щастието“, 2013, „За делничните добродетели“, 2018 г.

За досегашната му дейност българската държава го удостоява с множество високи отличия: Орден „Св. св. Кирил и Методий“, 1990 г.; Орден „Мадарски конник“ – първа степен, 2000 г.; Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, 2003 г., „Златен век“ – печат на Симеон Велики, 2014 г., 2016 г.) и унгарски отличия, последните от които са: „Рицар на унгарската и универсалната култура“, 2012 г., и грамота и орден на списание „Напут“, 2013 г. През 2023 г. Българското републиканско самоуправление присъди награда „Трети март“ на Тошо Дончев за заслуги към българската общност в Унгария.

В началото на 2024 година писателят Тошо Ангелов Дончев бе удостоен с наградата „Алеко“ на Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“.

Българин с огромно сърце, отворено към България! Човек, който не щади време и сили да бъде до всеки, който има необходимост от опита и човечността му! Творец, който раздава знанията си и застава до младите творци! Така, както направи и с младите редактори на новинарския сайт „СЛОВЕСНОСТ“ като без колебание прие да стане техен МЕНТОР!

Благодарим за оказаната чест, господин Дончев! Живеете и творите в Унгария, но не спирате да работите за разпространяване на българската духовност и словесност. На какво се дължи това?
Унгария е родната ми земя. Роден съм Будапеща. Старинната част Пеща е била част от територията на обширното тогава Първо българско царство.

През 1956 година, едва дванадесетгодишен, заминахме с баща ми и още неколцина български градинари с два вагона за България. За мен това си остана едно от най-големите ми впечатления. Три дни пътувахме през Румъния. Без топла храна, без възможност да полегнеш. Когато стигнахме град Русе, за първи път стъпих на българска земя. Моята прародина! Там ни очакваха роднини и познати. Беше изключително преживяване. Тогава обикаляхме много. Посетихме София и родното село на баща ми Драганово във Великотърновско.

За мен България е като преоткриване – връщане към миналото и с поглед към бъдещето.

Какво е за вас писането на художествена литература?

Писането за мен е начин на живот. Ще споделя, че си водя дневник. Нека го наречем литературен. В него ежедневно си водя записки. Споделям мисли, фрази, събития. Много неща от тях излизат като самостоятелни есета, разкази, дружески жанрове. Така се появяват много от художествените ми произведения.

Преди Коледа ще излезе на унгарски език следващата ми, може би дванадесета книга. Освен мои собствени мисли, афоризми и есета излезли от дневника ми, съм включил поезия и разкази, преведени от мен.

Какви са уроците на новото време?

Не зная човечеството да е постигало по-голям напредък от времето на галактиката на Гутенберг. От ръкописите през печатната преса до компютрите. От една страна това ни улеснява, особено младото поколение. За тях е нещо невероятно и необяснимо как сме живели без мобилните телефони, например. Когато разказвам за моето минало на внучка ми, която е на осемнадесет години, тя не може да си представи как в миналото телефонът е бил привилегия само за хора като лекари, адвокати и прочие. Дори синът ми като студент се налагаше да извървява повече от един километър до телефонна будка, за да се чуем.

Спомням си как в моето детство преди всеки празник водехме продължителна кореспонденция с леля ми в София, за да уговорим точен ден и час, в който едновременно да бъдем в пощите, за да може да се чуе жив глас. Така, че новите технологии са голямо улеснение и за кратко време може да се свършат много повече неща.

Като кой литературен герой бихте поживели за месец?

Трудно бих могъл да отговоря. Ако се замисля, по-скоро бих направил едно пътуване назад във времето. Когато завършвах българска филология, избрах дипломната ми работа да носи заглавието „Реализмът на Георги Стаматов“. Роден е в Тираспол в българско емигрантско семейство, което след Освободителната война се преселва в България. Автор, не точно известен и признат. Но и сега отново бих избрал него. Намирам известно сходство в съдбите ни. Човек, роден и израснал в чужбина, който пише първите си стихове на руски език. Типичен градски писател, който се отличава от останалите.

Имате ли вреден навик, с който губите битката?

Не пуша, умерено консумирам алкохолни напитки. Може би лентяйството. Като трите ми котки, които по-цял ден лежат, но си остават пъргави и гъвкави.

Хобито, за което много бихте искали да имате време?

Йога упражненията. Иска ми се да имам повече време за тях.

По време на Втората световна война, когато съм бил още бебе, се налагаше дълго време да прекарваме в мазето. Може би като следствие от това минах през всички детски болести, включително туберкулоза.

В младежките ми години съпругата на наш приятел получи книга за йогата от индийски автор, следвал в Будапеща. От тогава тази книга е моята библия – спасение. И до ден днешен правя йога упражнения. Любимата ми поза е Савасана.

Какво бихте казали на младите хора, които ще направят своя избор да поемат по пътя на творчеството?

Бих им посветил петте правила на щастие, завещани ми от моя баща. Описал съм ги в книгата „Умната!“. Тези правила са проверени и действат: да поемеш отговорност за себе си и семейството си; всичко зависи от теб и от Бога; за чистата съвест; да пазиш здравето си; да търсиш златната среда – стой далеч от страстите и ще се спасиш от много усложнения в живота.

Той казваше, че най-голямото щастие е да се радваш на занаята си, но въпреки това парите са по-важни в живота.

В днешни дни се уча и от внучката си. Тя ме изненадва със свежите си идеи.

Младите хора са по-умни от нас и има на какво да се научим от тях!

Благодаря ви, господин Дончев! Пожелаваме ви здраве и да продължавате да ни вдъхновявате с творчеството и съпричастността си!

До нови срещи!