Белязани – болезнената истина за любовта, която жигосва душата

Колко пъти сме се опитвали да бъдем перфектни, за да се харасаме на някого, за да ни оцени, да ни ОДОБРИ. Започваме да ходим на фитнес, стараем се да изглеждаме по определен начин, да говорим и дори да се държим като личности, които просто се харесват на обекта на нашите чувства и мечти. Но задаваме ли си въпроса защо? Защо го правим, защо възприемаме това някой да ни обича като награда, защото сме били послушни.

Всичко се корени според мен в нашето детство, а именно, че ни се казва , че добрите дела се възнаграждават, че ако сме мили, отзивчиви, ще ни обичат в замяна. Просто това е сякаш кодирано в нас да вярваме, че положените услия водят до награда. Ако учиш, ще сполучиш, ако работиш, ще те повишат, ако си винаги насреща, ако си „послушен“, ще те обичат. Премълчаваш, търпиш и вярваш, че ако си винаги в ролята на „удобния“ човек, показваш лоялност и ще получиш любов в замяна. Но, скъпи мои приятели, това не „бачка“, просто тази логика не работи в сферата на любовта.

Но ще ви споделя една тайна, която може би знаех, но не можех да осъзная, не ми се искаше, и това е, че любовта просто не е награда. Не се дава, защото си бил „послушко“, защото си имал добри обноски, защото си поел всички удари, бил си жертвено агне, търпял си унижения. Може да си бил най-добрият човек, най-коректният, най-търпеливият, най-приветливият и въпреки това да останеш захвърлен в ъгъла като ненужна вече детска играчка. Да бъдеш просто онзи емпат, от който нарцисът има нужда, за да гали егото си. Просто си бил удобен. Любовта не е сделка, това го разбрах, боли, нали? Но без болка0 не можем да пораснем. Юнак без рана не е никакъв юнак. Е, ние сме юнаци в битката на живота.

Запомнете нещо, знам, че ще го забравите, аз забравям постоянно. Но все пак..

Любовта не е награда за добро поведение, тя е избор, и то СВОБОДЕН. Тя не може да бъде изкупена чрез добрини, не може да бъде заслужена чрез жертви, не може да бъде принудена чрез интелект и перфектност. Когато някой ни обича, той ни обича без причина, просто така. Защото усеща нещо в стомаха си, нещо в нас резонира с нещо в него. Той избира да отвори сърцето и ума си за нас, такива, каквито сме – с нашите несъвършества. Обича ни не защото сме направили всичко „правилно“, защото сме поели всички негативи или сме го защитили, а защото сме ние. Рошави, избухливи, шумни, добри, зли – просто сме себе си. Няма обяснение.

Моля ви, спрете да се самонаранявате, да се изпепелявате и емоционално да изгаряте! Спрете да се изтощавате в опити да станете „достатъчно добри“ за някого, който не ви избира, не ви оценява.Спрете да се обвинявате, че не сте направили всичко достаъчно добре, че не сте достатъчно търпеливи, разбиращи , красиви или каквото още умът ви може да роди.

Казвам го от личен опит, споделям си с вас, вие също може ни споделяте, защото сме хора, не роботи. Свързваме се едни с други. Запомнете нещо простичко от мен, може да сте най-прекрасните хора на света, и все пак да не сте избрани от даден човек. Това не е по ваша или тяхна вина, просто така са устроени човешките сърца. Сърцето избира по свои, често необясними критерии.

Знам, тази болезнена истина ни кара да се чувстваме унижени, отхвърлени и непълноценни. Но в същото време това ни освобождава от затвора, в който се намираме. Тази истина ни дава силата да спрем да се борим за нещо, което не може да бъде спечелено. Да спрем да се самоизгаряме в собствената си мъка. Да спрем да се опитваме да стоплим някого, който всъщност не усеща студ.

Аз приех тази истина. Престанах да се опитвам да се доказвам пред хора, които не ме виждат. Започнах да оценявам хората, които наистина ни избират, заради нашата автентичност. Разбрах, че трябва да съм добра, не за да се харесам или за да си заслужа любовта, а защото е част, от това, което съм. Добротата не очаква нищо в замяна. Научих се да правя разлика между безусловна доброта и отчаяната нужда от одобрение. Спрях да се изтощавам емоционално и оставих усещането, че съм дала твърде малко на другия човек. Давах твърде малко на себе си, засищах се с трохи.

Колкото по-рано приемем тази болезнена истина, която жигосва душата ни, по-малко ще страдаме. Ще спрем с обвиненията, ще спрем да намираме недостатъци у себе си, ще започнем да ОБИЧАМЕ себе си. Ще намираме хора, които ни избират – не заради услията ни, а заради това, което сме. Заради светлината, с която огряваме всичко наоколо .

Просто бъдете себе си, хората, които са предназначени за нас, ще ни изберат, дори когато не сме съвършени. Защото за тях ти ще си онзи безценен диамант, който са избрали и са готови да пазят. Оценяват стойността ти и не те приемат като „онзи удобния емпат“, който ще е до тях винаги.

Спри да се самоизгаряш и самонараняваш! Приеми себе си, приеми, че в живота няма да те избират, колкото и да си направил, колкото и да си се раздавал. Животът отсява правилните хора и те остават до нас – цял живот! Живей го този живот, обичай се и обичай!

Продължавай да се усмихваш и да даряваш хората със светлина, не позволявай да изгасят пламъка ти!

#СПОДЕЛЕНОсВАНЕСА