Марина Бартоломеус

 

В рубриката „Творец в странство“
се срещаме с обаятелната и талантлива поетеса
Марина Бартоломеус, която живее и твори в град Берлин

Разговорът води Виолета Янушева

Госпожо, Бартоломеус, в България сте по два повода. Да започнем с първия: Специален гост сте на фестивал „СЛОВЕСНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ“ по покана на Асоциация БЪЛГАРСКА СЛОВЕСНОСТ. Вълнувате ли се и какви са вашите очаквания?

– Вълнувам се, разбира се и съм благодарна за поканата. Надявам се да се срещна с творчеството на непознати за мен български автори от различни поколения, да се запозная лично с наградените в конкурса «Словесност», тъй като имах удоволствието като член на журито да чета и оценявам множество интересни творби. Разбира се, очаквам да се насладя на музикалната програма в къщата-музей на Борис Христов.

Особено ме вълнува срещата с малките рецитатори от училището в град Банкя!

В продължение на близо три десетилетия сте университетски преподавател по немски език в Берлин. Работите и като екзаминатор, езиков експерт и преводач. Какво е чувството да получиш признание за знанията и усилията си в една доста консервативна страна като Германия?

Като всеки човек, положил труд и усилия, за да се реализира професионално изпитвам удовлетворение. Преподавателската работа ми донесе множество контакти и приятелства с ученици и студенти от цял свят, разшири и обогати духовния ми хоризонт. Екзаминаторската ми дейност, която в момента упражнявам, всеки път поставя на изпитание чувството ми за отговорност, неутралност и обективност. Преводаческата работа ми носи съвсем друг тип удовлетворение, защото според мен преводачът е не само медиатор, той е автор на нова езикова реалност, положена в различен културен контекст. А това изисква от него висша форма на проникване и в двата текста, дълбоко познаване и на двете култури.

Как в Германия се отнасят към чужденците? Има ли разлика в отношението спрямо различни категории чужденци – по държави, социален статус, квалификация?

Всяко общество има диференцирано отношение, както към     собствените си граждани, така и към чужденците. Това произтича от закономерния стремеж на обществото към запазване на неговите интереси. Германия не прави изключение в това отношение. Имайки предвид, че вече всеки 4-ти германски гражданин има т.нар. «миграционна история», тоест той или неговите родители не са родени в Германия, бих казала, че като цяло гражданското общество се отнася положително към всеки, който с труда си допринася за стабилността на социалната система и се ангажира лично със своето интегриране в обществото, спазвайки законността и обществените норми на поведение.

Какво ще ни разкажете за младите хора в Берлин?

Когато се преподава и изучава чужд език, между многото други условия, съществува и следната предпоставка за успеха на обучението: това е готовността да се разговаря на всякакви теми, която, разбира се почива на изграденото доверие между преподавател и ученици. В многобройни откровени разговори и дискусии младите хора са споделяли своите възгледи, мечти и убеждения, разкриващи ценностната им система. Винаги ме е изненадвал фактът, колко големи са сходствата в мисленето, а и в поведението на младите хора, независимо от националност, културна и религиозна принадлежност, или социален произход.

Вие сте пленителна поетеса. Вашите стихове ни пренасят в един завладяващ, емоционален и вълнуващ свят. В тях обаче откриваме и тъга, дори носталгичното чувство към родината:

Внезапен и потаен нощен шум

от сънните поля те връща –

от скитането по незнаен друм

в притихналата стара къща.

(от стихотворението „Дъжд“)

Бихте ли споделили как се чувства един успял български творец извън страната си?

Да, носталгията е постоянен спътник. Бих я сравнила с хронична болест, от която не се умира, но и с която не се живее лесно. И все пак, тя може да бъде полезна, ако отключи механизма на креативността. Защото креативността е висш израз на свободната воля и поради това носи несравнимо удовлетворение. Ако изкуството е медиум на красотата, то поезията е и медиум на истината. Тя не търпи нито капка измислица, фалш, хитруване или преструвка. Затова толкова я обичам и се опитвам да се себеизразявам чрез нея, а това означава, че носталгията присъства неизменно в написаното…

Време е да се върнем към втория ви повод за идването ви в България. На 07.11.2025 г. предстои премиерата на стихосбирката ви „Орисници „, организирана от издателството „Захарий Стоянов „.  Какви са основните теми, които засягате в нея?

Както и при създаването на първата ми стихосбирка, и сега подходих в известен смисъл прагматично. Събрах написаното през последните 2-3 години и обособих отделни групи стихотворения, които са обединени от една обща идея. Получиха се разделите на книгата, съответно темите: потомството, пламъкът на любовта, поличбата и съдбовността, правдата срещу неправдата, природата.

 

Как виждате българската литература в Германия?

Не бих твърдяла, че е популярна родната ни литература в Германия, но през последните години се полагат доста усилия за нейното популяризиране и разпространяване. Има издателства, специализирани в превода и издаването на източноевропейска литература. Те издават български автори, които са редовни гости на панаирите на книгата в Лайпциг и Франкфурт, радват се и на други изяви. Да не забравяме и  популяризарането на българската литература и култура в електронното медийно пространство – там също има доста успешни страници. Особено голяма е заслугата на Българския културен институт в Берлин, който често кани български творци и представя произведенията им в оригинал или в оригинал и превод. В началото на ноември за пореден път в Берлин ще се проведе  фестивала на документалното кино по инициатива на директора на БКИ Борислав Петранов. Отново пред немската публика ще бъдат показани ярки документални филми, разкриващи живота на български творци от различни епохи.

Съществуват също местни български клубове и други организации на българи в различни градове на Германия, които се стараят да надграждат ролята и значението си на национални сдружения.

Кои са вашите любими автори? Любими книги?

Автори, които харесвам, разбира се има много. Любимата ми книга си остава «Малкият принц» на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Чета съвременни немски, както и другоезични автори в немски превод, разбира се и български автори. Опитвам се да следя литературните тенденции. Ще спомена само някои от четените напоследък на български: Георги Бърдаров, Георги Господинов, Иван Ланджев, Иван Гранитски, Боян Ангелов, Иван Маразов, Анжела Димчева, Теодора Димова, Мария Лалева, Виолета Янушева и др. На литературния форум в Берлин в края на септември се докоснах до поезията на Слава Георгиева, Галина Чолакова и Христина Божинова-Димитрова.

Ако погледнете назад има ли нещо, което бихте искали да промените?

Много труден и традиционен въпрос. Старая се да гледам напред, но ако все пак бих си пожелала нещо неосъществено в миналото, поглеждайки назад, то е: повече време за четене и писане…

Може ли да се опишете с три думи?

Ако може с четири?..

«Наивник в напреднала възраст».

Работите и обичате младите хора? Какво бихте им пожелали?

Да пазят детето в себе си и тогава, когато младостта си тръгне…

Преди да приключим, ще поканите ли почитателите на словото на премиерата на стихосбирката ви „Орисници“? Моля посочете час и място на събитието.

Представянето на «Орисници» ще се състои на 07.11.25 от 17 часав галерия-книжарница София Прес на ул. «Славянска» № 29.

Позволете ми да пожелая на Асоциация Българска Словесност нестихващо вдъхновение за благородната мисия – съхраняване, обогатяване и разпространение на свещеното наше българско Слово!