Чуй ме!

 

Чуй ме, аз викам.
Аз съм гласът на твоята съвест.
Помниш ли ме? Аз бях част от теб, когато ти
искаше да покажеш на света доброто.
Ядосваше се на двойните стандарти. Искаше
да бъдеш героя на Новото време.

Къде си? Кой си? С кого си?
Задаваш ли си тези въпроси след като
измина половината път до целта си?

Променяш ли света или по-скоро светът
променя теб?
Завладяват ли мислите ти злобата,
предателството, несподелената любов,
яростта и желанието да си върнеш на онези,
които те мачкаха, когато беше слаб и немощен?
Когато дойде твоят ред, си казваш:
„Не съжалявай никого точно,
както никой не съжалява теб“.

Е, дойде твоят ред.
Мачкаш всекиго, нали?
Връщаш си, минаваш през камари трупове
от твои близки и приятели.
Защо?
Отговаряш: „Човече, как защо? Защото
искам да променя света. Искам да направя,
така че хората да видят доброто, да живеят
по-смислен, по-спокоен, по-хубав живот“.

Ех, момче! – възкликвам аз.
Помниш ли, когато беше сам и „господин никой“
кой беше до теб?
Ще ти кажа – твоята приятелка.
Твоята приятелка. Но защо ти не беше до нея?
Ще ти кажа – беше те страх, момче!
Страх те беше да застанеш, да поемеш
ударите вместо нея, защото си щял да
изгубиш посоката, целта си.
Искаше да променяш съдби, но промени
единствено своята.
Остави своето момиче сама в мрака. Тръгна си.
Тя, която издигаше твоето щастие над своето.
Тя, която те защитаваше и не даваше дума да се каже за теб.
Но ти не я защити. Остави я сама.
Е, чия съдба промени, момче?
Ще ти кажа – само и единствено твоята собствена.
Не е до теб любовта на живота ти, но имаш
власт и пари, променяш съдби, нали?

Помниш ли дядо си?
Беше болен. Искаше да види внука си преди да
отиде на почивка в Небесното царство.
Повтаряше твоето име.
Ти какво му каза: „Ох, дядо, какво пак искаш,
чакай, че съм в среща. Искам да променям
съдби, стига си звънял! Ще се чуем после!“.
После…
Не дойде, момче, нали.
Дядо ти замина за Рая, а ти го остави сам.

Е, чия съдба промени, момче?
Ще ти кажа – само и единствено твоята собствена.

Остана без дядо си, който беше до теб и
държеше ръката ти, когато теб те беше страх.
Ти държа ли неговата ръка, когато него го
беше страх?
Не…
Беше в срещи с богати хора с бедни души.

Чуй ме, аз съм твоята съвест.
Знам, боли те.
Чуваш гласове, не спиш.
Получаваш паника атаки. Тъпчеш се с медикаменти,
не можеш да си простиш.

Промени ли съдби, питам?
Не, предлагаше на хората само трохи, от които те нямаха нужда.
Чуй ме, аз съм твоята съвест!
Спри! Огледай се, спомни си кой си,
кои бяха хората до теб.
Кажи им, че ги обичаш, дари ги с време.

И един съвет, момче:
СЛУШАЙ СЕБЕ СИ!

 

 

Ванеса Филипова, 21 г.
гр. Банкя